Защо не се развеселявам за движението „продемокрация“ на Израел

В диалози за Израел и Палестина, постоянно ме питат за моите възгледи за вътрешната опозиция против държавното управление на премиера Бенджамин Нетаняху.

Моите въпросници сочат стотици хиляди израелци, които излязоха на улицата, с цел да стачкуват против държавното управление и напъните му да вкара правосъден ремонт през последните две години и да попита за какво оставам равнодушен към тези старания за преустановяване на правилото на Нетаняху.

Моят отговор е елементарен - същинският проблем пред Израел не е актуалното му държавно управление. Правителството може да падне, само че до момента в който не преобразим коренно естеството на режима, няма да се промени доста, а изключително не по отношение на главните права на индивида на палестинците. Неотдавнашно решение на Върховния съд на Израел акцентира моята позиция.

На 18 март 2024 година петима израелски организации за правата на индивида подадоха незабавна петиция във Върховния съд на Израел, с молба на съда да инструктира израелското държавно управление и военните да извършват отговорностите си според интернационалното филантропично право и да се извърнат към филантропичните потребности на цивилното население на фона на пагубните условия в Газа.

Петицията беше подадена в миг, когато помощта влизаше в Газа, само че сумата, преминаваща границата, надалеч не беше задоволителна, с цел да отговори на минималните потребности на популацията, от които 75 % към този момент бяха разселени. Групите за права желаеха държавното управление да отстрани всички ограничавания за прекосяване на помощ, съоръжение и личен състав в Газа, изключително на север, където към този момент има документирани случаи на деца, умиращи от недохранване и дехидратация.

Съдът не издаде решение повече от година, като дейно разрешава на държавното управление да продължи да лимитира безпроверката на помощта. Три седмици откакто групите за права подадоха петицията, Съдът се свика единствено с цел да даде на държавното управление в допълнение време за актуализиране на предварителния си отговор на петицията. Това зададе тона за това по какъв начин петицията ще продължи през идващите 12 месеца.

Всеки път, когато вносителите на петиции дават данни за влошаващите се условия на гражданското население и акцентират незабавната потребност от правосъдна интервенция, съдът просто изиска от държавното управление за спомагателни актуализации. В актуализацията си на 17 април, да вземем за пример, държавното управление настоя, че доста е нараснало броя на камионите за помощ, влизащи в Газа, потвърждавайки, че сред 7 октомври 2023 година и 12 април 2024 година той е разрешил 22 763 камиона да преминат през контролните пунктове. Това възлиза на 121 камиона дневно, което съгласно всяка филантропична организация, работеща в Газа, не се приближава до облекчаване потребностите на популацията.

През октомври 2024 година, най -малко половин година след подаването на петицията, организациите за права желаеха от съда да издаде предписание, откакто държавното управление преднамерено блокира филантропичната помощ за две седмици. В отговор държавното управление твърди, че то следи от близко обстановката в Северна Газа и че няма „ дефицит на храна “. Два месеца по -късно обаче държавното управление призна, че е подценило броя на палестинските поданици, хванати в капан в Северна Газа - по този метод призна, че помощта, влизаща в лентата, е незадоволителна.

На 18 март 2025 година, откакто Израел наруши съглашението за преустановяване на огъня и възобнови бомбардирането си на Газа и министърът на енергетиката и инфраструктурата спря доставката на електричество на линията, вносителите на петицията подадоха още едно незабавно искане за краткотрайна заповед против решението на държавното управление, с цел да предотврати приемането на филантропична помощ. Отново съдът не съумя да издаде решение.

Накрая, на 27 март, повече от година, откакто организациите за права са подали петицията, съдът издаде присъда. Главният арбитър Ицхак Амит и съдиите Ноам Солберг и Дейвид Минц единомислещо постановиха, че му липсват заслуги.  Справедливост Дейвид Минц свързва отговора си с еврейските религиозни текстове, характеризирайки офанзивите на Израел като война на божественото обвързване, като в същото време заключаваше, че „ [Израелските военни] и респондентите отидоха над и оттатък, с цел да разрешат прехвърлянето на филантропична помощ за линията Газа, даже до момента в който поемат риска, че помощта ще доближи до ръцете на терористичната организация Хамас и да бъде употребена от това да се бори против Израел.

Така, по време, когато филантропичните организации се насочват още веднъж и още веднъж към остри равнища на недохранване и апетит, Върховният съд на Израел - както по метода, по който се оправи с правосъдния развой, по този начин и в решението си - подценява законното обвързване на Израел да се въздържа от отнемане на гражданско население от предмети, които се разминават. Всъщност съдът легитимира потреблението на апетит като оръжие за война.

Това е съдът, който стотици хиляди израелци се пробват да спасят. Неговото решение на 27 март - и съвсем всички други решения, включващи палестинци - разкриват, че Върховният съд на Израел е колониален съд - този, който пази правата на популацията на заселниците, като в същото време легитимира разрешаването, разселването и ужасяващото принуждение, осъществено против коренните палестинци. И въпреки Върховният съд да не отразява полезностите на съществуващото държавно управление - изключително по въпроси, свързани с политическата корупция - той безспорно отразява и постоянно отразява полезностите на колониалния режим.

Следователно демократичните ционисти, които запълват улиците на Тел Авив всеки уикенд, не показват против правосъден ремонт, който заплашва демокрацията, а против главен ремонт, който заплашва еврейската народна власт. Малко от тези протестиращи имат същински неприятности по отношение на ужасяващото решение на съда по отношение на филантропичната помощ или, по този въпрос, по какъв начин съдът непрекъснато е поддържал израелския апартейд и колониалните стълбове. Режимът, с други думи, може да продължи да отстрани палестинците гладко, стига правата на еврейския жител на Израел да бъдат обезпечени.